yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
23 июл. 2013 г., 21:58

Селска хроника 

  Поэзия » Философская
466 0 7

Дим дими, мъгла се спуща,
по полето трън търни.
Крачат, скърцат със обуща! –
ноемврийските слани.

Стъпки в тъмното провлачват
скъсан и ръждив синджир.
Хорово тополи грачат
над плашилото в мундир.

Вещици ли с черни гриви
яхват спънати коне?
Непокорни, зли, свадливи! –
тракат – с ледено чене.

Сладки – думите потеглят
край огнище и комат.
Баба ми преде къделя,
дядо ми сече дръва.

И е хубаво – и просто
да си само жив човек! –
да поканиш чужд на гости
гозба да му принесеш.

И напук на зли стихии
с приказчици да томиш
връхлетелите фурии,
дето ви описах в стих.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??