Селянин съм, мамо,
в Лондон съм сега.
Утре ще се върна
в Родната страна.
Нямат тук лопати,
а пък сняг вали.
Студ ще ме изпрати,
огън в мен гори.
Искам в самолета
да заходя аз.
В мене е билета.
Идвам си във нас.
В село е прекрасно,
в село е добре.
В село съм порастнал.
В село ми се мре.
В Лондон е мангизи,
в село – свобода.
В Лондон има грижи,
в село - пастърма.
Селянин ми рече
и един поет.
Не човек - човече.
Мисли се велик.
Копаше канали,
днес мете метро.
Дай му Боже здраве.
Аз съм с потекло.
Селянин съм мамо,
горд съм със това.
Да излитна само,
друго аз не ща.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Българско.