3 апр. 2008 г., 08:47
"На половина сега си пияна.
Водката свърши, а утеха няма
...за душата ти..."
На перона, потънал във прах,
в самотата на нощните влакове,
тихо стъпвам и блясва пред тях
жълт семафорът, водещ нанякъде.
И стрелки се отместват страхливо.
Клаксон нейде раздира нощта.
Пак кълнем се - почти пресметливо -
среща има отвъдна, в смъртта.
Коловозите сякаш застинали... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация