Hekredel (Христо Славов)
1524 419
15 июл. 2012 г., 13:10

Семейни скандали 

  Поэзия » Любовная
502 0 3

О, пак заспорихме с жена ми.
Туй до кога ще е, не знам?!
Кавгата е като цунами,
не сме ний тихи, като в храм!

Тя срещу мене се бунтува...
А аз не мисля, че съм звяр.
И тя, "Лъвицата", хитрува,
аз "Лъв" съм с нея барабар!

Тя беше тиха, като млада,
навярно тих съм бил и аз...
Не стигахме така до свада,
любов цареше между нас...

Но колкото ний по стареем,
парцалите си по делим.
И всеки свойта песен пее...
И няма да се уморим.

Живеем двамата отдавна,
и дълго време се търпим...
Не знам, ще свършим ли безславно,
или в дома ще продължим!?

Когато ни отмине спора,
ний пак един за друг държим.
О, ний самите не сме лоши хора,
готови сме да си простим!

   18.07.2009 г. с. Драгойново




© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дет се вика - в спора се ражда истината Други викат пък, че била във виното Иди, че разбери
  • Ако някой ми каже, че никога, и по никакъв начин не спори със най-близкия си човек, ще му кажа, че е неискрен, и иска да прокара пред другите хора някакъв недостоен за общуване начин.Споровете се водят от хора, които държат на своите убеждения, на хора, със воля и желание да са прави и не винаги да докажат превъзходството си пред другия!Поздрави!
  • Ами, а тогава простете си, бе, бай Христо щом сте готови Пък парцалите не ги делете, щото никой няма да си иде с тях!!! Поздрави от мен
Предложения
: ??:??