10 февр. 2007 г., 01:45

Семейно 

  Поэзия
656 0 7
Навън вали и капките блестят.
Луната със лъчи ги посребрява.
А ние двамата за кой ли път
на двупосочна улица заставаме.

Във стаята е душно като в пещ.
Мирише на озон и на цигари.
Във ъгъла за стотен път щурче
лениво тъжна песничка повтаря.

А ние спорим бурно до среднощ
и всеки свойта истина доказва.
Когато казвам тихо "Лека нощ!",
ръцете ти усещам в мойта пазва.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??