27 сент. 2013 г., 16:20

Семка от къпина 

  Поэзия » Философская
611 0 9
Живее в мене семчица бодлива.
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва.
По-често зимата, по-рядко лете.
Щом върне се, припява дрезгаво
разюздания марш на ветровете.
И с Реквием на Моцарт ме събаря:
– Ти помниш ли, човече, че си грешен!
Докато има прошка, имай вяра.
Светът съшиван е по нечовешки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??