Семки

25 мая 2019 г., 22:55

Поэзия

577 1 2

За първи път съмнение гризе

от вярата ми, като хищник,

събуден от въпроса „накъде“

при толкоз много „въпреки“ или „за нищо“.

Дали се уморих препъвайки се в погледи,

изпили чашата на празно ежедневие,

залитам малко, но ще си почина там „преди“,

където детски смях лекува моето неверие.

Разбира се, ще продължа напред,

да следвам, да се боря, даже да мечтая,

да бъда себе си, макар несподелен,

дори да се окаже, че вървя след края.