pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17169
16 июн. 2010 г., 15:15

Семплите хора 

  Поэзия » Философская
1307 0 34

Семплите хора в бяло и черно

нямат очи за крилата над тях.

Те са и хрисими, и благоверни,

с поглед послушен, но лепнещ от страх.

 

Семпли душички по кройката стара

кърпят деня си с безцветни мечти.

Знаят си мястото. И господаря.

В педя пространство са. И им личи.

 

Семпло подреждат днеска до вчера,

сякаш животът е рафт за тъга.

Те не очакват, че ще намерят

в себе си грейнала пъстра дъга.

 

И затова не познават цъфтежа

на онемяло след облак небе.

Толкова семпли са, че ще порежат

Бога с душата си като кубе.

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ина, радва ме твоят интерес към старите ми произведения, благодаря ти! Това е едно от любимите ми стихотворения.
  • Много хубав стих, Мария! Но всяко парченце от пъзела е важно в цялата картина. Въпреки това, няма сила, която да отвори очите на "семплите хора" за " цъфтежа на онемяло след облак небе", ако те не почувстват нуждата от това да видят своята "грейнала пъстра дъга".
  • Иване, Марина, благодаря ви, че сте потърсили досег със стиховете ми, публикувани още в началото на моята регистрация в сайта! Дано сте намерили в тях достойнства, които ще ви накарат отново да се върнете в моята поетична страничка!
  • Тъжен стих, чудесен!!!
    "И затова не познават цъфтежа
    на онемяло след облак небе.
    Толкова семпли са, че ще порежат
    Бога с душата си като кубе."
  • Поздрав и на теб Ивон, и на Ласка! Радвам се, че темата на стихотворението ви е накарала да се спрете при мен!Благодаря за коментарите
  • добре си обрисувала безличните...
    Поздрав!
  • Добре се вглеждаш в цвета на думите, Петя. Когато познаваш магията им,те ти служат вярно. Благодаря, че прочете и коментира!
  • „рафт за тъга...“Ех, че ми хареса!Просто видях един хронично безличен мрънкалник, на който слънцето изгрява, за да му прави живота черен...
  • Петя, хубаво е да усетиш по написаните думи, че отсреща стои приятел!
    Радвам се, че си отново в моята страничка!
  • О, как така не съм го кометирала!?
    Веднага ще напиша, че МНОГО ми хареса!
  • Дари, и аз се радвам на срещата ни тук!На събирането във Велинград беше чудесно, но щеше да е още по-хубаво, ако наистина се бяхме видяли и с теб! За сега ще продължаваме да се "виждаме" само на страничката.Прегръщам те, дори и само виртуално, мила!
  • Краси, забавих отговора на коментара, защото сега се връщам от Велинград - чудесно беше!!!А през това време ти си разглеждал моите семпли хора. Разпознал си ги безпогрешно в стихотворението!Благодаря!
  • Интересни са твоите лир. герои!
    Чено(бяло)гледите хора виждат в дъгата само нюанси и отенъци на сивото. Такива са и мечтите им. Освен това са и тесногръди с овалноръбести души. Хареса ми как си ги описала. Също и дактилът!)
    Поздрав! и поща
  • Писала съм проза като малка, но предпочетох да остана вярна на поезията. Ти, обаче, ме предизвикваш в най-добрия смисъл на тази дума и може и в прозата да се изява - щом имам вече потенциални читатели.Много ти благдаря за това "искам още!" Така повдигаш летвата за високия скок!
  • Словото ти е силно и неповторимо, а енергията на стиха още повече...
    Сигурно си много добра и в прозата. Очаквам още...
    Поздравления отново!!!
  • Благодаря ти, че така задълбочено влизаш в темата и търсиш свой отговор, Вал.Това умеят само хората, които имат очи и за крилете, и за обездушените покрай нас, без право на криле.Хубав да е денят ти!
  • Поздрави за чудесната ти поезия,Мария!... А иначе темата е сложна и нееднозначна...Как да има очи за крилете онзи,който генетично е душевно сляп!?... В тази връзка винаги се сещам за"Страната на слепите" на Хърбърт Уелз. Но чудеса стават и неслучайно гениални личности са се раждали в средите на именно такива семпли хорица
  • Чест и почитания, Бароне!Твоята човечност е точно толкова голяма, колкото е талантът ти!Затова и ти си заслужено значимо име в небосклона на съвремената българската поезия! Щастливка съм, че те познавам, макар и само от стиховете ти!
  • Семпли хора, но какъв брилянтен стих по темата, приятели...Поздравления свише, Мария Панайотова - откоро вече любимо мое име...
  • Изключително много ме зарадва коментара ти, Яки! Защото влагаш свое тълкувание по темата с философската настройка на мисълта ти.До скоро!
  • Много тъга усещам в този стих. Тъга за хората, които са семпли, не защото са избрали да бъдат такива в поведението си(това също си личи и внушава усещане за стил), а защото са се отказали от даденото им от Бог свещено право на избор - какви да бъдат.
    Поздрави!
  • Надявам се, че ще се виждаме често тук, за да ти се радвам на таланта, миличка! Чудесно е, че открих стари приятели в сайта!
    Прегръдка за теб и твоето малко слънчице, очаквам да сте добре!
  • Миме, прегръдки за твоята топла, човешка, песенна и окрилена поезия! Сред откровениците съм още от 2007 година, може би си видяла дата на последно влизане, а не регистрацията. Но бях спряла да публикувам за доста дълго време. Дано се засичаме често по страниците на сайта!
  • Благодаря, че сподели своето виждане за написаното от мен!
  • Интересна идея, добро изпълнение, една тема, която е невъзможно да бъде изяснена..., защото всеки човек има свой критерий за нея...
  • И двамата сте прави - всеки влага различно съдържание, Борис го е казал толкова добре - според "семплостта ни",но и ти Вилдан възприемаш с право написаното от свой ъгъл. На мен остава да ви благодаря, че сте тук!
  • "кубе"...
  • Поздравления за стиха, Мария! Изпълнен е с красиви, самобитни метафори!
    Понятието"семпли" не е еднозначно, стихът ти също... и коментарите го доказват, всеки го вижда по своему, защото не сме (или сме) различно "семпли"!
  • Добре си пресъздала образа на бедните духом, но моята представа за "семпло" е по-друга! Поздрав, Мария!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=96152
  • В предишния си отговор към вашите коментари трябваше да включа Боби, а не Илко.Неволно съм сменила имената, за което се извинявам!Той сега е направил страхотен прочит и анализ на стихотворението ми и е ред аз да се възхитя на написаното от него с цялата си благодарност!
    Плами също безпогрешно е определила, че става въпрос за бездуховните хора. Прегръщам и теб и Ваня за посланията в коментарите ви,момичета!
  • Семплите хора - бездуховните - не мога да им съчувствам! Поздрав за стиха!!!
  • Поздрав и от мен за чудесния стих!
  • Bлагодаря на Илко Илиев и на Арихо за споделеното мнение,на Росица за личния и поглед по темата,на Боби за топлия коментар и на Светлана,успяла най-точно да заживее с моето виждане,отразено в тези няколко куплета!
  • "Семпло подреждат днеска до вчера,

    сякаш животът е рафт за тъга.

    Те не очакват, че ще намерят

    в себе си грейнала пъстра дъга."

    Чудесно е човек да има с кой да сподели мислите-стихове, Мария! Сърдечни поздрави от мен, и много Благодарности!!!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=188541
Предложения
: ??:??