Слънцето лъчите си простря,
донесе ми омайно лято.
Топъл, нежен вятър ми довя,
заблестя в косите ми от злато.
В морето на очите ми се спря
и сплете за главата ми венец,
от полски, дъхави цветя,
поднесени от твоите ръце.
Стопи до край с въздишка този ден
и залеза в полята се смали
в концерта на щурци пленен,
открих любов във твоите очи.
Звездите слязоха в ръжта
и топлото ти лято ме прегърна.
Тъй нежна, на щурците песента,
нощта в любов, за нас превърна.