Сенки
Ръцете ни във въздуха увиснаха
и хиляди лъжи недоизречени
незнайно как превърнаха се в истини...
Стоим на сантиметри, разсъблечени,
и тялото ти тръпне от вълнение,
че толкова е близо до сърцето ми.
А чужди сме и за раздяла време е,
от днес не са съдбите ни преплетени.
И всичките ни чувства са измислица,
принудена "любов" да я наричаме.
Проклела ни навярно зла орисница ...