Поиграй си със нея,
ти бледа фантазия,
забъркай и в мен
стъклени мисли.
Крайчица огън подай ми.
Нека стопля пръстите,
премръзнали, сини лъжи.
Пътувайте вечно
между сенките празни.
Те танцуват, хранят се,
изпиват сока от нас.
Обещавана обич
превръщат в омраза,
а с сълзите измиват
цвета на мечтите.
© Атанас Филипов Все права защищены