Бледосивата луна - на небето,
спуснало клепачи.
Бледосивата луна - и сенките
във здрача.
Сенките, бродещи в мен,
заключени вътре във душата ...
Аз ги викам, те мълчат -
те ме викат, аз не отговарям ...
Тъй живеем - викала,
които отдавна не разговарят.
Някога сме били на светло,
дори сме приятели били,
сега от тези лунни сенки
само душата ме боли ...
© Валентин Василев Все права защищены