Сенки се протягат помежду ни,
зад несподелените желания...
Думите ми не наказвай с думи,
кълнали сред гневно премълчаване.
В шепите ми си забравил зрънце -
ще го пазя, може би напролет...
Под клепачите ми плува слънце -
не прекършвай крехката ми воля!
Оцелях! Които ме отричаха,
Нека си останат в неведение:
Точно затова, че те обичам,
няма да съм бледо отражение!