... само бабите окръгляха хорото,
между сенките от друго време...
клатеха се, спомнили сиротно
всичкото им мило, за последно.
И поразниците бяха в село,
гледаха се, плюеха отрова,
скрили бездни изпод вежди
и в юмруци - зла прокоба.
*
Като глух удържаше обиди
с ритъма неравноделен, дето
бяха го орисали от малък,
с мъка и тамян в сърцето,
чисто като свян момински.
Стоплило пак скута на старица,
взела го за свой, закле го:
"Жив да си ми, бягай, сине.
Зло дошло е, зло ще стане,
ние тука се делиме."
После го напъди бързо
с кръстен знак, за да премине.
***
Мина време, опустя мегданът,
веселото тръгна с голо-босият...
младите и днес се карат, сбъдват
смъртната си участ... проста.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=252544
P.S. Обичам да работя с ръцете си. Тази фигура е една от малкото, които завърших.
© Илиян Все права защищены