korsar (Мимо Николов)
526 155
1 нояб. 2008 г., 17:51

сенокос 

  Поэзия
403 0 6

       СЕНОКОС

 

Косата свистеше в ливадата.

Полягаше ужасената трева.

Душата на земята страдаше.

Изливаше с росата си гнева.

 

Във прясно окосените редици,

щурците диреха своите гнезда.

А горе с грак летяха птици,

от малките им нямаше следа.

 

Наоколо витаеше смъртта -

косеше жертвата поредна.

На двама млади закипя кръвта.

Любовта при тях приседна.

 

От мирис на окосена трева

телата им в кълбо се сляха.

Очите се замрежиха в синева.

... Небето подари им стряха.

 

© Мимо Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??