СЕНТЕНЦИЯ
За жалост истината е такава
и тя е стара колкото света -
щом червейчето в блатото изплува,
за дъното не мисли след това...
Така Човекът, щом е край софрата,
щом сгрее той на огъня ръце,
продава си на Дявола душата,
но кокала си да държи в ръце...
Забравя висшите си идеали...
Спатъхва и бунтовния му плам...
Загърбва той съратници, другари, ...