Есента, проклетницата сива,
иде бясна във галоп,
а лятотото със мириса на нива,
се изплъзва като свобода от роб.

Той протяга ръцете към нея,
тя се смее с дивашка тъга,
и тази приказна слънчева фея,
го залива с лед и вода.

Жега е! Още пеят щурците,
красавици, боси, тичат навред
Все още ухаят липите,
все още е десет без пет.

Животът тихо се изнизва..
като вятър, като летен тен,
а зад ъгъла момиченце облизва
сладолед на клечка разтопен.