Септември е вятър и циганско слънце.
Затворил вратата на знойното лято,
живее без покрив. Дъждовно е вънка.
На облаци бели е верен приятел.
Рисува листата с оранжеви краски
и гроздов е той – кехлибарено сладък.
Красив по момчешки, така не пораснал,
по вкус тъй прилича на виното младо.
Надвечер все още разпява щурците,
в безоблачни нощи е топла милувка
и влюбва се сънен, бушува с вълните,
по пясъка ходи, захвърлил обувки. ...