Избрах си от сергия за цветя -
два гербера - за гроба на България.
А там - сред бурените и калта
ме дебнат псета, просяци и гарвани.
Да се облажат сладко от смъртта,
че лешоядите не спазват пости.
Остатъка от моята храна,
очакват да им дам за „Бог да прости!".
Но аз не моля Бог да Я прости.
Той няма за какво да и прощава.
Ако е Господ - ще Я възкреси
и ще възвърне древната и слава.
Тогава, и единствено тогава,
ще се смиря, но няма да забравя.
© Яким Дянков Все права защищены