Ще се отдам на ниски страст и безвремие.
Дано убия любовта.
Ще пирувам заради смъртта й,
напук на гордостта.
Плътта си ще раздавам,
евтина е вече тя.
Докосвана за забавление
изгуби своята цена.
Пияна от любов се моля:
"Разкарай се оттук - боли".
А тя във отговор ми дава
очи изпълнени с сълзи...
Любов, върви си.
Аз когато молих, ти не спря.
Не очаквай пак да ме убиеш,
сърцето ми отдавна изгубено умря...
© Теодора Все права защищены