Парче подло олово свали от трона котешкия крал,
глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.
А страхливецът удобно зад храстите се сврял,
тържествуващо отправил крясък към небето.
Докато кръвта земята в черни багри още напоява,
той вече лъвската глава над бюрото си представя.
Последната искра в топлите кехлибарени очи угасва.
"Защо?" - въпрос без отговор в сълза проблясва..