Днес се сетих за теб и за красивите ти коси, в които се оплитаха мечтите ми.
Време отмина, но не успя да заличи спомените златни...
Другите не можаха да запълнят мястото ти в онзи ъгъл на душата.
Следите ти още стоят пред вратата, от която друга не е влизала.
A си мислих, че ще забравя онези твои красиви думи...
Сякаш времето е спряло и се е върнало назад в спомена.
Споменът оживял е... затова в него сега живея, докато се свестя.
И после пак по пътя си сам ще вървя.