20 мая 2010 г., 00:23

Сетивност 

  Поэзия
814 0 5
Сетивност
Не помня аз думи, а само усещане
за човека, изрекъл словата.
Вкус сбогуване, мирис на срещане
със душите, а не с имената.
Цвят в очи и накъсани струни
и сълзи вместо допир конкретен;
дълго, тайнствено, спи помежду ни
спомен тих от парфюма заветен.
Прегърни ме, усещане морско –
много нежно и малко солено.
Във красивото има и грозно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Все права защищены

Предложения
: ??:??