Сетивност

7 мая 2018 г., 12:58

Поэзия » Строгие формы

848 4 2

Прекъснат прилив. Неми са вълните,

а чувствата са мидени черупки.

Солени перли в пясъка са скрити –

изгаснали във времето целувки.

Очи незрящи мракът пак отвори.

Нечувани слова прошепна вятър,

със чайките престана той да спори

и полетя в ефирния си шатър.

Прибой далечен сетива разголи,

очакващ на мечтите свои сцена;

лъчите нежни, нощен страх проболи

на самотата, в отлива родена...

Капризен пясък в спомени изтича,

в несподелена обич се зарича.