12 февр. 2020 г., 11:33

Севернякът 

  Поэзия » Любовная
600 1 3
Гушни се в мен, навън е Севернякът,
набузил се e страшно, няма да се спре.
Любимата му го заряза в мрака -
ще чупи, ще вилнее докато умре.
Сипи ми чаша вино, оджакът пламенее,
гальовно се прегръщат огнени езици.
Резето пуснал си и няма тук да вее.
...Дано да оцелеят притаените птици.
По устните пробягва усмивка, нито дума,
във тази тишина се ражда светостта.
Ти саксофон си, аз – немирна струна,
телата ни танцуват безумен жертвен джаз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Предложения
: ??:??