Кiara (Киара)
182 300
30 июн. 2007 г., 19:57

Сезон Щастие 

  Поэзия
682 0 12
 

Жита и бяла позлатеност,

косите ми

дъха на вятъра пилее.

Краката ми са боси.

Бягам.

В крилете ми копнеж е вплетен.

От нишки много багрени

и юлски стръкове мечтание

покълва близостта

в очите ни.

Разливам се в нощта

безкрайно тихо -

душата ми маяк е,

ресниците вълни са.

Жужа по стъкълцата черни

на хилядите слънчица,

прегърнали земята.

Дете в детето ражда се,

глухарчетата

със въздишка разпиляват.

Вкусът на лятната дъга е

прасковен

и капе

по лазурните усмивки

на водата.

На най-синята пустиня  пясъка,

днес бисерен е,

хладък,

чакащ.

Сърцето ми се разпиля в

прашец блестящ

и пеперуден.

Летя и сливам се

със струните на житни цигуларки.

Разливам се във залеза.

Душата ми е плясък -

морето пясъка целува.

Палитра макова, ухание на радост

и чувство непринудено.

Разгръщам се по дланите

на времето,

а то е кехлибарно.

Очите ми са пъстроцветно обичливи,

сезонът - щастие.

 
 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??