12 февр. 2007 г., 12:02

Сезони 

  Поэзия
767 0 12
Да се сбъдна -  над мен пролетта
клони тръпнещи нежно целува.
Южен вятър с надежди в крилата
буди стряхата, песни сънувала.

Ще изгрея, когато нощта
претъркули по хълма луната.
От син пурпур до златна черта
вливам в твоите очи светлината.

И се сливам с онази вълна,
дето трие следите ти с длани.
Лятно-бронзова, пясъчно-пареща:
бриз обгръща те с моето ухание.

Отрази ме с блестяща сълза -
в мъжки клепки нехайна издайница.
Преглътни ме до дъно! Горчат
по средата делените тайни.

Миг за "Сбогом!" От снощи пиян
и бездомен проплаква капчукът.
За утеха какво да му дам? -
Жълти спомени - тъжни поуки...

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??