Нека! Нека ме има в твоя тъжен полет,
когато мечтаеш за своята несбъдната пролет.
Нека бъда като птиче ято, когато в мен откриеш своето лято.
И в тежък миг ще чуеш онази песен,
когато в мен откриеш своята есен...
Малко умислена, тъжна, даже дъждовна...
Ако поискаш на тоя свят за теб да ме има -
нека ме има, но ще ме усещаш просто като зима...
© Йоанна Иванова Все права защищены