Сезони

Есен,

хижа,

пуст морски бряг,

мрежа простряна, сякаш хамак,

вятърът с пръски,

чайки пищят,

аз обречено ням,

а вълните бучат.

Зима,

чироз,

в зехтин и лимон,

вино пием с Нептун, с Аполон.

Ден, после нощ,

после ден и пак

мисли за теб

един кръгъл глупак.

Пролет,

слънце,

спомени – впряг.

Жените гълчат, а мъжете мълчат.

Лодки в морето,

далече от бряг

и днес си без улов,

а не си вече млад.

Лято,

жега,

тълпи, детски плач,

блясък в очите на жените по здрач.

В кръчмата сбрала

любов, мъка, бяс,

глух аз без теб

и броя всеки час.

Късно,

нощ,

между груби стени,

сам, твърд е нара; ти с други спиш.

Сънят пак избяга

с твойте нежни очи.

Беден, сам аз до края.

И с мечти.