Към небето се взирам,
слънцето или луната стои?
В главата мисли минават,
а времето се мени.
Вятър духа, слънцето пече,
през очи и тяло преминават,
обгърнати са в свои води,
възприемащи само когато боли.
Животът тече и бурно кипи,
отмиващ всичко с мисълта,
че нещо ще дойде след бурята,
че небето ще стане спокойна река.
Всичко сменя се тъй внезапно,
че няма време за нищо, уви.
Не се знае кога ще изгрее
или кога ще се стъмни?
Водата бурна тече,
камъни отмива, други стоят.
Вятърът си духа безгрижно
и чака друг непознат.
© Джимбо Все права защищены
Поздрав!