Раздялата мирише на липа,
на дъжд, отчаяно залял тротоара,
на стиснатите зъби и кръвта,
която вкусваш малко след шамара.
Раздялата е в пустия и тъжен бряг,
опразнен, гладък, септемврийски,
във истеричния през сълзи смях,
избухващ в теб на прага на убийството.
Раздялата е във последните писма,
по пощенските гълъби изпратени,
във техните пречупени крила
в мига, когато стигнат получателя си.
Раздялата е в пътя неизвестен...
когато трябва да си сам и честен...
© Магдалена Филипова Все права защищены