Ти беше летен и аз бях лятна!
Сега сме зимни и мьлчим!
Къде е нежността ни необятна?
Защо със тебе тук седим?
Ти гледаш мен, аз гледам тебе,
а идва бавно вечерта!
Очи в очи сме ние вплели,
а в лед е нашата душа!
Като сезоните менят се
човешките ни две сърца!
Подай ръка да си простиме
за грешките ни в любовта!
© Мария Кичукова Все права защищены