Тихо пристъпя зимата
към нас.
Дните ни са преброени.
Повейне мрачен вятър
с хладен глас...
Побеляват мисли осланени.
Нима пътеките ще ни
разделят?
Дните ни са преброени.
И топли стъпките ни
ще заспят?
Идат белите промени.
Затрупани от тъжни грижи
и от студ-
дните ни са преброени.
Любовта към ближния
е зов нечут.
Сън сънува пролет зелена.
© Стойчо Станев Все права защищены
Не забравям пролетта, защото вярвам в нея.