Регина (Радост Даскалова)
374 1425
4 июн. 2008 г., 11:33  

Сфумато 

  Поэзия » Другая
661 0 18

И вече в лилавото всичко е казано -

извая го вятър - озъбен варан,

потънаха думите в пъпа на залеза,

и там, под дъгата, и малко отсам.

 

Сред люспи в зелено и гущерски лапи

на времето пръстите все ще напипват

ронливи пространства зад вълчи капани,

нектар виночерпци, където разсипват.

А жадните устни на немите гущери

в тревите ще пият мълчана роса

и кротко ще пъплят в спирали изкуствени -

смарагдови дупки в пашкул самота.

 

Изписа с мастилена кожа водата,

молитва омекнала в калния бряг,

а огънят легна послушно в земята

и тихо прошепна: "Защо не умрях?"

В затворена мида прогледна зората -

от пясъчно минало - топченце страх.

И ти се попита отсам, под дъгата:

"За думата "сбогом" ли само живях?"


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??