Зазидаха я царската врата,
но белите останаха без пешки,
а черните посрещнаха смъртта
след груби офицерски грешки.
Остана пусто бойното поле,
в история квадратна се превърна.
Във стъпките на бързите коне
едно оръдие се преобърна.
Зрителите бяха във екстаз
и ръкопляскаха на чудната развръзка.
От гледката се ужасих и аз.
Нима смъртта овации разпръсква?
В кутията - омешани следи
и в черно-бяло истината тъне,
че утре ще прилича на преди,
е днешна непонятност на безсъние.
Аплаузно ръцете им горят,
а ноктите остреят за противник.
Играта се нарича просто - шах,
а който ù се връзва е наивник.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Поздрав!