Във шепа държиш ме - пух от глухарче. (почти ти повярвах, че няма небе) За "чифт" стискам палци, метнала зарче, в игра за халиф и Шахер ас Зааде. А сазове драскат слуха ми със нокти, градинският славей им е метроном, нощта - на кълбо, със очите на котка, ми готви гарота по мъжки закон.
Влекат ме очи - две зърна черно грозде, залепнах - муха във тава баклава, а пътят е къс през хилядата нощи - със смърт по ръцете на само една. Убийство е всяка изречена дума, и времето няма ни праг, ни нозе. Държа те, държиш ме, и как не ми хрумна - в халифа ми дреме Шахер ас Зааде!...
Не падна къдрица, не падна и косъм. В дланта ти лежа като фин порцелан. Халифът разказва ми приказки нощем, а в ъгъла хърка палачът... заклан.
Това бях пропуснал да го коментирам, защото пръстите ми лепнеха от сладост и щях да докарам диабет на горката клавиатура Но сега пак си го вкусвам с кеф.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.