А шапката, дори и да те стяга,
да е с перце и вятър да го вее.
Оскубано пернато ми приляга,
а Диоген, пак в бъчва си живее.
И шарен да ти бъде папагала.
Езикът кости няма, кости чупи.
Това що сила Свише ти е дала,
и Крез да обеднее, не ще купи.
Езикът си застъпват и боли ги,
а уж е меко торфеното блато.
Изгрява ден. Нахално кукурига,
там някакво проскубано пернато... ...