ШАПКАТА НА ЖЪЛЪДА
Харесах шапката на жълъда.
Поисках му я за модел.
А той прошепна своята тайна -
от слънчев лъч си я изплел.
Намятам бримки и пресмятам.
За кой път пръстите бода!
А трети ден снегът в гората
затрупва жълъда – беда!
А шапчицата стана чудна!
По нищичко не ù личи,
че вместо пролетни и летни
заплетох есенни лъчи.
© Радка Миндова Все права защищены
Аар, благодаря! Радвам се, че успях да предам чувството!