" Всички имат права. Само мъдрите имат и
задължения"
-моя мисъл
Шарчица
Когато ситуацията влее врящата си лава
в застиналия миг, невярващ в чудеса,
едва тогава песъчинката отплава
далеч от свикналите с корените небеса.
По право – задължително се страда,
макар че няма абсолютно никакво значение.
Светът е извървявал всяко извинение,
в което някой все за чувствата се оправдава.
Ще мине тишината. Думичките
ще се хвалят с наново придобито уважение.
Простили са си и доволни спят.
Готови са за следващото свое изречение.
Течението дълго скита и подмята
остатъка от пукнатата стомна.
Когато я положи в дън - душата
последната ѝ шарчица ще е свободна.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены