Очи кафяви – тежки капки,
очи със блясък топъл.
Очи със хумор объл.
Очи, търсещи Очи, в морето от съдби.
Очи ли? Тези там... може би?... Или не би?
Очи, със топло развълнувано сърце.
Очи, с отражението на контур от женско, младо, хубаво лице.
Много моля те, Съдба! Насам ги завърти!
Да, да... точно тези хубави очи!
И клепача леко, мааалко повдигни! Добре е май така!
Ей, Съдба! Да знаеш... май това е точно Тя!
За сега...! Много ти благодаря!
Очите вглеждат се в Очи!
Насреща им безгрижно Tя върви...
Очи, зелени като лист!
Очи със поглед чист!
Очи, по женски напорист!
Очи, усмихнато тревисти!
Очи, отворени и лъчисти!
Очи, оглеждат се в Очи.
Очи, със сянката на неговата мъжка плът.
Очи, със мисъл за съвместен път.
Очи, с покана за Очи!
Очи, с усмивка - Може би!
Очи, с покана за Очи!
Очи, склонни към игри.
Очи, с желания добри.
Очи, с копнеж, да слеят две Съдби.
Очи, с копнеж, да слеят се Очи във Очи.
Очи с Очи, на кратка среща.
Очи с Очи и размяна на контакти.
Очи с Очи, в Платоника гореща.
Очи във къщи, в трепет и очакване на факти.
Очи, с покана за разходка романтична.
Очи без отказ - постъпка непривична.
Очи с Очи, на път във свежа ранина.
Очи с Очи, във Август, в Рила планина
Очи с Очи, от точката висока.
Очи, Очи – така казал е... нали,
за любовта великият Екзюпери!
Очи с Очи, да гледат във една посока!
Да, да... така е! Вижте само!
Очите гледат във една посока!
Очите гледат, гледка дивна.
Очите гледат, гледка атрактивна.
Очите гледат, ярка белота.
Очите гледат, светлинна и полиритмия.
Очите гледат, три кръга от тела.
Очите гледат, паневритмия.
Очи, притихнали от красота.
Очите гледат, седем рилски езера.
Очи, опиянени от неземна рилска яснота.
Очи с Очи! Ръка в ръка!
Очите по пътеките на Рила планина.
Очи доволни, топли от природната ù доброта.
Очите уморени от деня.
Тежък хубав ден - Заслужена почивка.
Топъл чай - и лекичка завивка.
Тиха дрямка – сън наяве.
Мъничко покой - за свежо здраве.
Очи, усамотени в лека мрачина.
Очи, потънали във мисли и във красота.
Очи, край огън горски.
Очи с Очи, далеч от очи хорски.
Очи, осветени от горещи огнени сияния.
Очи, с любовен порив и желания.
Очи, с привидната им, женската небрежност.
Очи, прикриващи напираща отвътре нежност.
Много моля те, Съдба! Отново ти ми помогни!
Повод някакъв за близост ти ни подхвърли!
В миг главня от огъня горяща,
сякаш някой там подхваща.
Хвърляща навред пръхкави искри,
във тревата огнената цепеница,
сякаш с умисъл се търколи.
Скачат четири очи,
да спасят моминската одежда,
но Съдбата във една посока младите лица подрежда.
Над главнята те са в миг...
Лице в лице! Очи в очи!
И навсякъде... Искри! Искри! Искри!
Очи в Очи!
А душата им гори!
Очи в Очи!
Сърцето лудо там тупти!
Очи в Очи!
Силен порив и неземна власт!
Очи в Очи!
Меки устни - топла паст!
Очи в Очи!
Огнено кълбо и таена нежна страст!
Очи в Очи!
Очи, души и устни струпани в едно!
Очи в Очи!
Очи, души, сърца във страстно зарево!
Очи в Очи!
Отдадени изцяло на страстта!
Очи в Очи!
Искри и кулминация!
Очи в Очи!
Зеници, мигли в трепетна вибрация!
Очи в Очи!
И сладък женски стон!
Очи в Очи!
И вопълът на мъжки морен камертон!
Очи зелени, плувнали във сок на любовта.
Очи кафяви, със омекнали клепачи във нощта.
Очите, със тела отпуснати в покой.
Очи, Очи и шепот – топли думи, цял порой.
Очите, в трета нощ, звезди безброй.
Очите бляскат - пука огънят наблизо в мрачината.
Очи и нежни страсти – тела отново във покой.
Очи, смутени в тъмнината!
И сега, накъде? И как стоят нещата?
Очи кафяви, какво си мисли тя?
Очи зелени, а какво ще каже той?
Очите в тъмнината – и с въпроси повече от три.
Очите в тъмнината изпитание към техните звезди!
Ех Очи, Очи! Истинска любов ли е това, или момент на страст?
Ех Очи, Очи! Сбъдната мечта ли е това, или момент на чужда власт?
Ех Очи, Очи! Защо в момента тих сме хора, а не бяхме ний звезди?
Ех Очи, Очи! Защо не бяхме ний звезди, да литнем двама във простора...
Ех Очи, Очи! Далеч от земни лоши хора! Далеч от земните беди!
Много молим те, Съдба,
за двама ни Ти вече си една.
Още малко помогни ни...!
Част от пътя в бъдещето освети ни...!
Очи кафяви на Амур.
Очи зелени на Венера.
Тук високо, в планината Рила,
три нощи съм ви отредила!
От мен да знайте... да сте във живота двама,
това е орисия!
Кръстница ще бъде таз гора голяма
със дървета като тия!
За шафери ви давам седем рилски езера.
Да са ви душите чисти, като тяхната вода!
Освен моята съдбовна орисия,
Рила също дава ви благословия.
Очи зелени и Очи кафяви.
И ето, най-накрая,
искам да ви пожелая...
Обичайте се и бъдете здрави!
И след години - три, на любов и страст,
едни шарени Очи малки и невинни,
доведете тук по тез места красиви, дивни!
За да видят детските Очи, къде заченати са със любов.
За да отпият със сърце и те, звездния на Рила благослов.
Очите, поклон дълбок пред теб, щедра ни Съдба!
Поклон пред теб, че ти сърцата ни събра!
Поклон и пред теб, Рила планина, ще помним ние твоя зов!
Живот и здраве, щом рèкла е Съдбата,
и щом дойдат си поред нещата,
шарени Очички ще ти доведем,
тук във планината, на нашата любов,
да им покръстиш ти душата,
със твоя чист и звезден Рила - благослов!
© Ригит Все права защищены