23 февр. 2009 г., 11:40

she 

  Поэзия » Другая
725 0 14

тя не уцелва десния си ръкав

никога

особено преди наслагването

на скучни

прилагателни

и после разрошва телефонния звън

отвъд океана

на четири части

в които никога не досажда

сутрин

а палтото и е тежко

като сън на вещица

която можеш да убиеш

само с жълти гумени ръкавици

определен брой цигари

и едно достатъчно силно парче

- този блясък в очите -

или

- боже какво с тебе щяхме да изпуснем -

шоколад с питието

с 22 параграфа

тя винаги се обажда напролет

преди сатурновата дупка

да поеме останала част от света

и не иска нищо

нищо

нищо

само онази част от дъха на нощта

където полудяват истините

на чист португалски

и цъфнал цвят на бял чай

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • и не иска нищо

    нищо

    нищо

    само онази част от дъха на нощта

    където полудяват истините

    ТИ!
  • Дреска, трябва да се взема пример от пролетта - тя решително прескача сатурновата дупка около рождението си с риск да предизвика спонтанен цъфтеж на люляците и опасно саморазрошване до самонакъдряне
    и тъй като съм още на Родариева вълна:

    Спящата красавица

    Откъде идат приказките?
    От космоса някъде?
    Аз лично си мисля,
    че ги има навсякъде:

    в дървото на масата,
    в розата, в каната…
    Като пеперудката
    в твойта шепичка хваната,

    като черната семчица
    в сърцето на динята,
    всяка приказка, мисля си,
    е сякаш царкинята

    спяща и чакаща
    да бъде събудена
    и от своята хубост

    да се види учудена.



    Но за туй трябва принцът
    да разчупи магията,
    трябва някой поет
    да отвори кутията

    на своита поезия,
    и разправят мнозина, че
    ако нещата
    развият се иначе,


    то, каквото да казват
    очилатите учени,
    просто хиляди приказки
    ще останат заключени,

    а и твоята също,
    за днес обещаната,
    ще си спинка във розата
    във масата, в каната…

    Джани Родари
    превод:Валери Петров





  • Винаги си страхотна компания... за дълго... благодаря!
  • Какво да ти кажа. Пишеш силно и стилно. Хенри
  • може ли 22 капки от праграфа в чая
    но задължително португалски ...

    рошла!
  • Не го разбрах това!
  • кис ю*
  • обичам те
  • Великолепен стих!!!
  • Много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • И малко А С Д С и съм там!
  • Много ми хареса!Поздрави за стихото!
  • и мое...знаеш...
    а за цъфналия цвят на бял чай...нямам думи.
  • Удоволствието беше мое.
Предложения
: ??:??