МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1038 4148
19 мар. 2023 г., 09:17

Шегичка 

  Поэзия » Юмористическая
251 1 4

Снегът ме обича,

затуй е дошъл.

Било март? Отричам!

Не искам акъл!

 

Акълът ми стига

/голям е – море!/

да стана авлига.

Снежец ръснал? Бре!

 

В една пролет птичка,

ще правя сеир!

Ще хвръкна самичка

над оня баир.

 

Обувам чорапи

и къса пола.

Морето прецапвам,

с небето валя.

 

С южняка се смея,

след слънце – пак сняг.

Да гъкне не смее –

е, март е все пак!

 

А аз съм Мартина,

едно съм дете…

Прокарвам пъртина,

там, де друг не ще.

 

Пак с кал ще ви пръскам,

суша ще калта,

лъчи ще ви тръскам,

дорде прекаля.

 

Не ви ли е скучно?

Все – жега, все – мраз.

В гурме бъркам с лучец

сезоните аз.

 

Живот – бисер в локва,

безумно красив

и грозен – жесток е

животът и… жив.

 

Снегът ме обича –

опасва с лед март.

На мене прилича –

акъл море бард.

 

Снегът ме обича

и идва през март.

На слънце прилича,

играе билярд.

 

След миг се отнесе –

в мъгла литнал влак.

Април първи днес е!

Уви, няма сняг.

 

https://www.youtube.com/watch?v=HkPmEv-2osM

 

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря.
  • Приятно и весело, блика от живот.
  • А, аз бях едно послушно, стеснително и ужасно ученолюбиво очилато момиченце. Туй ще да е някое друго лирическо дяволче 😃 На баба Марта внучето, може би. А може би има разлика между детето, което сме били и това, което е в нас и си остава там и когато вече не сме деца. Написах го преди няколко дни, предсрочно за Първи април, въпреки че в текста през цялото време става въпрос за месец март 😃 😃 😃 Детски му работи! Благодаря.
  • Забавно е. Детето в теб го е написало.
Предложения
: ??:??