„Свети Валентин” е. Аз пак съм сама.
Спретвам си масата, слагам свещта.
Вън кучета лаят, а дъждът заръмял.
Слагам пижама от ефирен воал.
Гледам във шкафа - „О! „Шардоне!”
Измолвам сина си за диск на Шаде.
Две стъклени чаши и малко мезе.
Дали да не пробвам едно питие ?...
Току да понеча и гледам – а, ха-а-а...
до мен приближава се сянка една:
„Простете, Госпожо, аз зова се Тъга,
и Вие ли днес сте като мене сама? ...