Протритите ми джинси са на мода
и блузите ми – вече окъсели,
домашният любимец – без порода
мечтите ми – нанякъде поели
и моята любов категорична
към този свят и пулса му забързан,
на мода е така да го обичам,
че да му пръсна цялата си дързост.
И, някак си, без страх да го прегърна
макар да е кълбо несъвършенство
и свършва вечно с някакво отвъдно,
и глупаво, неискано наследство. ...