osi4kata (Румяна Симова)
37 36
29 авг. 2004 г., 04:27

Шепа пръст 

  Поэзия
2215 0 3
Шепа пръст ще си взема на тръгване
от свещената родна земя.
Ще я нося , увита във кърпичка,
там – на другия край на Света.
Ще продам своя дом, всички спомени
и ще дам на децата си шанс
да постигнат мечтите си скромни.
Ще платя за това във аванс...
На последния рейс ще се метна,
за да търся по-сносен живот.
Как покорно и тихо да кретам
като жалък, безмозъчен скот ?
Как да чакам по-светли години ?
Нямам време ... То бързо лети.
Вече лято поредно премина ,
а животът ми тук не върви.
Ще накарам насила душата си
да обикне Земята на друг.
Неспокойна съм тук за децата си...
Как да стискам сърце във юмрук?
Как да спя във безкрайните нощи,
ако те са навън, из града,
в който бродят невидими, лоши ,
безпощадни лица на глада ...
Те, децата ми, тук ще работят
за трошички от пищен обяд ,
ще създават деца безимотни
и от страх не ще могат да спят...
Шепа пръст ще си взема на тръгване ,
моя бащина, родна Земя.
Ще те нося , увита във кърпичка ,
там – на другия край на Света.

© Румяна Симова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е, но е и тъжно! Имаш такант!
  • Браво, Руми! Днес прочетох твои произведения, които ме заинтригуваха.
    Виждам успех!
  • Тъжно е, но съм съгласна не само със стиха. Намирах за нужно да се напише точно такова стихотворение, което да е достатъчно красноречиво, не само с идеите си, но и с пресъздаване на бъдещи крайни дейсвия, които не са решение за някаква идентичност притисната от живота, това е общата действителност на българина!
Предложения
: ??:??