29 авг. 2016 г., 17:43

Шепа смокини 

  Поэзия » Любовная
1215 0 2
Дали очите на Мина, на Лора страстта ли
изпиват дъха ти без жалост?
В белите нощи полюшваш на скути
като дете, бездомна, душата си.
Поднасяш на клада - съчки във жертвеник,
всяка непоискана и открадната ласка.
Всеки стон, като плевел в градината
е избуял, и завързва плода си.
Любовта ти на мъж, необяздена, варварска,
не е утринна клетва за вярност.
Крило е на ангел, на демона пламъка.
Лятна буря... Дано ни отмине... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петина Цветанова Все права защищены

Предложения
: ??:??