ШЕПА ТИХА ЛЮБОВ
... аз навярно красиво старея – благо старче със бяла брада,
даже римната ми логорея си изчезна от мен без следа,
спрях да лея от празно във пусто над безмълвната своя бохча –
то е просто въпрос на изкуство най-загадъчно да си мълча,
пред мъдреца за миг коленичил, да загърбя досаден глупак,
с рой от моите песнички птичи да пилейна и вашия мрак,
как мечтая си да ви обичам, да съм някому нужен – и скъп,
този свят е така нелогичен, на добряка обръща ли гръб!
Бе съдбата със мен непосилна! – и преди моя смъртен покров
аз дойдох – благо старче, да милна този свят с шепа тиха Любов.
22 март 2025 г. ...