Нощта изсипва кош със звезди,
диамантено Космосът свети.
Скъп подарък за будни души –
колие от вълшебни планети...
И невидим за хорски очи
Божествен дъх гали Земята,
скътал в длани човешки съдби -
на космичния Ум семената.
Приказни феи разпръскват със шепи
междузвезден прашец за Любов.
Упоено от сладка магия Човечество
вижда в съня си изгрева нов.
Дланта си разтварям смирен,
към тайнството вдигам очи.
И ангел присяда до мен
сред шепа искрящи звезди...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, 18.11.2011, Бургас
© Кирил Ганчев Все права защищены