Събирам пясъка от всички петъци.
И всички недолюбени недели.
И всички дни,
и всички месеци...
Рони се, но някак
по пръстите ми – миг,
преди да изтече – полепва...
по морското в ръцете,
за да го запазя
в стъкленицата на душата ми.
Мидено време,
спряло в шепички пясък...
Не когато можеш да го докоснеш,
но когато можеш да го приемеш...
© Нели Все права защищены