Шепот
Ще ме търсиш в нощните мъгли,
ще ме усещаш в утринните капки дъжд,
в миг при теб ще дойда,
да те усетя как въздишаш,
да прочета аз мислите във твоите очи.
За миг едва ще се целунем,
както вятърът – нощта...
Ще шепнеш името ми в празнотата
и времето да върнеш ще поискаш...
Но спри, чуй ме в тишината –
как разказвам ти за красотата,
виж я в утрешния ден,
усети я... тя е в мен.
Пусни ме, нека си отида –
ще увехна в твоите ръце.
В сивотата ще потъна,
красотата ще умре.
© Юлиана Кехайова Все права защищены